Въпросник КРР /Wilson, 2007/ Деца от 10г.0м. – 15г.

Отговорите, които сте дали насочват към мисълта, че детето Ви изпитва по-големи затруднения при ежедневните активности от повечето деца, че усвоява дейности от грубата и/или фината моторика по-бавно. Редица изследвания са посветени на т.нар. синдром на тромавите /непохватни деца, диспраксия, минимални мозъчни увреди и т.н. В близкото минало в някои западни държави се заговаря за този проблем, като основно се акцентира на социалните и психо-емоционалните последици от него. Разбира се, има значителни вариации в симптомите - при някои деца страдат повече активностите от грубата моторика /каране на колело, тичане, скачане/, при други повече тези, свързани с фината моторика /писане, рисуване, завръзване на обувки, предимно ликьосани дрешки/ или праксиса /отборни игри, подреждането на личните вещи и играчки/. Някои лекари смятат, че това е проблем, който "се израства". Дали е така, обаче? Изискванията към индивида се повишават на всеки етап от жизнения му цикъл. Дали е достатъчно това, че съм се научил да си връзвам обувките в четвърти клас, когато по бит и техника /труд и творчество съучениците ми вече са напреднали с оригамите и сгъват жерави? Дали това остава като лимитиращ фактор в по-нататъшния живот на тези деца? А как те се адаптират към своите по-сръчни и бързи съученици? Това са въпроси на които има отговори. За съжаление опита на проучващите и работещи в тази сфера показва, че това са проблеми които оставят своя траен отпечатък в живота на порасналите деца и те в голямата част от случаите продължават да страдат от този проблем, но вече това е свързано не с играта на народна топка или стражари и апаши напр., а с работата в екип /както е модерно да се нарича днес/ или шофирането. В заключение: добре би било да се свържете със специалист по двигателно детско развитие - лекар, кинезитерапевт, ерготерапевт или рехабилитатор, сензорен терапевт, за да се потърсят причините за състоянието на детето и да се подпомогне то в развитието и социализацията му, подобряването на самооценката и самочувствието му.

По-скоро няма съмнение за КРР. Всяко дете изпитва някакви затруднения при усвояването на нови умения, но в повечето случаи "борбата" за преодоляването на поредното предизвикателство е по-скоро стимулирща любопитството и желанието да се постигне целта. "Аз сам!" е емблематично за нормално развиващите се деца. Изпробването и усвояването на различни двигателни модели и стратегии осигурява на индивида широк набор от възможности за справяне в ежедневните дейности.