Въпросник КРР 16+ – минало и настояще (Kirby & Rosenblum, 2008)

От резултата може да се съди, че ако сте изпитвали затруднения по някои от показателите, то не е било тежко или затрудненията не са били в толкова много области, че това да се сметне за абнормно. Всяко дете изпитва някакви затруднения при усвояването на нови неща /умения/, но в повечето случаи "борбата" за преодоляването на поредното предизвикателство е толкова тежка, колкото да стимулира любопитството и развитието, а не да откаже детето. "Аз сам!" е най-характерното изказване на едно такова нормално развиващо се дете. В този случай валидна е поговорката, че който не е проходил, той не се е спъвал и падал, но това не е станало причина той да се откаже от ходенето!

Такъв резултат в първата част от анкетата дава основание да се предположи, че в детска възраст Вие сте имали по-големи затруднения при ежедневните активности от повечето деца, че сте усвоявали дейности от грубата и/или фината моторика по-бавно. Редица изследвания са посветени на т.нар. синдром на тромавите /непохватни деца, диспраксия, минимални мозъчни увреди и т.н. В близкото минало в някои западни държави се заговаря за този проблем, като основно се акцентира на социалните и психо-емоционалните последици от него. Разбира се, има значителни вариации в симптомите - при някои деца страдат повече активностите от грубата моторика /каране на колело, тичане, скачане/, при други повече тези, свързани с фината моторика /писане, рисуване, завръзване на обувки, предимно ликьосани дрешки/ или праксиса /отборни игри, подреждането на личните вещи и играчки/. Някои лекари смятат, че това е проблем, който "се израства". Дали е така, обаче? Изискванията към индивида се повишават на всеки етап от жизнения му цикъл. Дали е достатъчно това, че съм се научил да си връзвам обувките в четвърти клас, когато по бит и техника /труд и творчество съучениците ми вече са напреднали с оригамите и сгъват жерави? Дали това остава като лимитиращ фактор в по-нататъшния живот на тези деца? А как те се адаптират към своите по-сръчни и бързи съученици? Това са въпроси на които има отговори. За съжаление опита на проучващите и работещи по тази тема показва, че това са проблеми които оставят своя траен отпечатък в живота на порасналите деца. В голямата част от случаите те продължават да страдат от последиците им, но вече това е свързано не с играта на народна топка или стражари и апаши напр., а с работата в екип /както е модерно да се нарича днес/.

Вие имате много добър резултат! Всеки си има своите добри и лоши дни и стреса и умората в ежедневието си казват думата, но Вие успявате да се справите с предизвикателствата на ежедневието със сравнителна лекота... поне що се отнася до двигателния и функционалния му аспект. Планирането и реализацията на дейностите по грижата за себе си, трудовата дейност, битовите активности и грижта за други /близки/ хора или деца е предизвикателство за всички - някои казват, че живота е най-големия университет. С отговорите, които сте дали, може да се каже, че Вие успявате да се адаптирате и да реагирате адекватно в ситуациите, с които се сблъсквате в ежедневието си.

Отговорите, които давате са в гранична зона. Това може да означава, че още от дете сте си имали двигателни и/или координационни смущения или чисто идейно /свързано с представата за определени действия и тяхното осъществяване/. От друга страна, такъв резултат би могъл да се дължи и на прекомерно високи нива на стрес в ежедневието /т.нар. дистрес/ или преумора, безсъние, употреба на алкохол или други стимулиращи или упойващи вещества. Във вашия случай е добре да направите една равносметка и ако установите, че причината би могла да се крие някъде във втората група /стрес, преумора, безсъние, алкохол и т.н./ първо вземете мерки в това отношение. Ако 2-3 месеца след като сте успели да регулирате нивото на стреса, доставили сте си необходимото време за сън, изключили сте приема на упойващи /наркотични вещества, вкарали сте консумацията на алкохол в рамките на максимум кенче бира, чаша вино или малка ракия вечер направете втората част от теста отново. Ако резултата не се е подобрил, значи може да се направи извода, че имате координационно разстройство на развитието в съвсем дискретна или лека форма.

Уверете се, че причината за високия брой тотчки, които сте събрали не е свързана с прекомерни нива на стрес /дистрес/ в ежедненвието, преумора, безсъние, злоупотреба с алкохол или други упойващи, наркотични вещества! Също така, важно е да се уверите, че не страдате от заболявания на зрението, органите на слуха и говора, вестибуларни нарушения или такива от периферно- или централно-нервно естество /напр. ДЦП, инсулт, МС и т.н. При наличие на такива биха могли да се нарушат, както приема и усвояването на информация за околния свят и дразнители, така и да се модулира отговора към тях... Като пример за това можем да дадем следното: ако някой не хване топка, насочена към него защото не я е видял /бил е с гръб и е говорел по телефона, или просто има силно увредено зрение - незрящ е!, това не е КРР. Ако човека знае и вижда, че към него лети топка, но не може да я хване защото има пареза на едната или и двете ръце /централна или периферна/, това също не е случая на човека с КРР. Ако обаче човека не страда от състояния, които да възпрепятсват приемането на информацията от околния свят и генерирането на реакция и въпреки това тя е неадекватна, некоординирана, индивида е дезориентиран, тромав, несръчен, то тогава наистина става въпрос за наличие на координационно разстройство на развитието /КРР/. Това е състояние, което изисква намесата на специалист и внимателното и постепенно трениране в сферата на двигателния контрол и планиране, равновесни и координационни възможности, балансирането на сензорно-интегративните процеси. С течението на годините, обаче, най-вероятно Вие сте привикнали към невъзможността да се справяте с определени предизвикателства и сигурно сте изградили ежедневието си, така че да ги избягвате или "преотстъпвате" на някой близък човек. Това са т.нар. компенсаторни механизми. Пример за това би могъл да бъде половинката от семейството, която /който не шофира - това може да бъде както жената, така и мъжа в семейството. Също така, ако не сте бил/а особено сръчен/а най-вероятно не сте си избрал/а някоя от следните професии - шивач, бижутер, обущар, часовникар, фрезист, хирург, грънчар и т.н. Или ако сте - то сериозно се затруднявате с постигането на норми, трудно догонвате колегите си, не изпъквате в професията си и това влияе сериозно на Вашата самооценка и самочувствие. Освен това най-вероятно сред хобитата Ви не влизат плетене, бродиране, Кири-е, изработване на бижута и картички или правене на мухи за риболов! Ако пък Ви е трудно да планирате финансите си, може би с удоволствие сте оставили справянето със семейния бюджет на половинката си. Всъщност, в доста случаи в живота при избирането на партньор ние инстинктивно сме привлечени от "различното" в другия, от силните му/ѝ страни, които не притежаваме. В последствие това ни помага да решим доста от проблемите, които съпътстват КРР, като просто оставим някой друг да върши това, което ние не можем. Това си е поредното доказателство, как човек със сериозен проблем и липса на възможности, но добра стратегия би могъл да се справи много добре в жизнения си път! Това е и идеята - когато познаваме по-добре себе си /силните и слабите си страни/, да решим дали ще засилваме слабите места, или ще намерим партньор, който ни допълва и ще се справяме заедно с него /без значение в живота или в бизнеса! Ако Вие сте удовлетворен/а от начина по който се справяте в ежедневието си при резултата, който сте показал/а, значи интуитивно сте намерил/а начин да компенсирате това доста "затрудняващо" Ви състояние. Поздравления за това! Ако не... То поне вече имате някаква идея за това, защо нещата при вас не се случват или се случват трудно в определени области. А това да имаш поглед и разбиране върху причината за проблема... си е първата пололина от решението му!