Да, разбира се! Нека ви разкажа.
Из цялото тяло, по всички кости – къси, дълги и плоски, има издатини. Това са местата, където мускулите се залавят. За да е по-голяма площта на свързване, те са назъбени. В анатомията даже имат свои имена и то според големината! Например така известният мускул biceps brachii в крайната си част се залавя за tuberositas radii.
Tuberositas от латински означава „израстъци“.
Tuberculum от латински означава „изпъкналост“.
Tuber от латински означава „бабуна“.
Тогава кое наричаме „шип“? – Прекомерното нарастване на тези зони.
Защо се уголемява залавното място на мускула?
Преди да отговоря ще се върнем за малко не към неандерталците, а към палатките (надявам се, че и вие имате запомнящи се спомени). Случвало ли ви се е да лагерувате на място с толкова камениста почва, че всички колчета да се кривят като кашкавалени? На всичкото отгоре духа силен вятър и дори за малко да сте закрепили ситуацията поредният порив сгъва платнището на две! И всеки се оглежда да намери нещо тежко, за да затисне въжето с колчето. В близката гора съзирате камъни. И дали с носене или с търкаляне – мисията е изпълнена: колчетата са затиснати. Палатката е опъната. Е, огън няма да има, но поне сте на завет.
И така: Защо се уголемява залавното място на мускула? – Защото усилието на мускула години наред е било огромно. Затова мозъкът е решил: „Ще зазидам това място с повече кост, така ще е по-стабилно и няма да се скъса/ счупи при претоварване на мускулите.“
Не сте ли по-спокойни сега?
И вместо край: Шиповете рядко причиняват болка. В по-голяма част от случаите усещането идва от рецепторите в сухожилията и мускулите.
ОБРАЗУВАНЕТО НА ШИПОВЕ Е ОБРАТИМ ПРОЦЕС!
Как? – Ще разберем в някоя от следващите статии!
Автор: Тоня Цочева