„Тръгвате към село. Пукате гума. Слагате резервната, но късметът ви е засмукан от черна дупка и пукате още една. Изваждате мобилния от джоба и уффф – забравили сте да го заредите на работа. Много жалко – сега само ще си оглеждате тъжната физиономия в него! Налага се да карате още 40 км с подобие на надута гума и по джанта. Пристигате на село и бай Колю ви монтира две чистак-бърсак нови Видин-ки (само на 20 години). На следващия ден с бясната скорост от 60-70 км в час драсвате към столицата или друг нашенски град да ви стъкнат на ново колицата. От сумтенето на монтьора и свъсения поглед разбирате, че цената няма да е малка. Все пак покрай гумите и джантите са се поразбили носачите и няколко шарнирни болта, единия амортисьор и колесника се е разлабацал. След 3-4 дни и определена сума, вие и колата сте готови за нови произш…оппааа – „предизвикателства.“
А как щяха да се развият събитията, ако колата беше вашето тяло в съвременните условия на здравни услуги?
„Пристигате някак на село. Бай Колю ви дава чай от мащерка, за да полеете гумите. През нощта ги увивате в риванол. Връщайки се в града монтьорът ви се кара, че не сте отишли по-рано, а сте чакали до сега. Слага на апарат гумите, пълни ги с въздух, за да измери колко бързо спадат. Дава ви документ за това, естествено! Залепя ги, поставя ги на колата, плащате и си тръгвате. Забелязвате, че колата друса и трака и отивате пак. Този път монтьорът без да я погледне ви дава възглавничка за шофьорската седалка и тапи за уши и ви обяснява, че колата ви не е толкова нова, за да имате такива претенции. Тръгвате си малко подтиснати. След три месеца положението става нетърпимо. Отивате при друг монтьор. Той ви съветва да оставите колата в гаража за две седмици, а след това да я карате на разстояние не повече от 30 км и средна скорост 45 км/ч, а семейството ви ще върви пеша, защото са много тежки.“
Тази история може да продължи безкрай!
Но как би се променила с Ресторативното движение?
„Връщайки се в града монтьорът ви се кара, че не сте отишли по-рано, а сте чакали до сега. Слага на апарат гумите, пълни ги с въздух, за да измери колко бързо спадат. Дава ви документ за това, естествено! Залепя ги, поставя ги на колата, плащате и си тръгвате. Забелязвате, че колата друса и трака и отивате пак. Този път монтьорът без да я погледне ви дава възглавничка за шофьорската седалка и тапи за уши и ви обяснява, че колата ви не е толкова нова, за да имате такива претенции. Тръгвате си малко подтиснати. Минават няколко години. Положението става наистина нетърпимо: пукате гуми често, колелата скърцат, вече не карате с повече от 60 км, завивате трудно, даже до морето пътувате на стоп. Решавате отново да отидете при монтьор. Ситуацията е странна. Той настоява да минете през калта на задния двор – не сте си и представяли, че докато карате напред може да оставите четири следи от гуми. Монтьорът ви кара да свалите гумите и да поставите джантите на балансьора – за първи път виждате колко са се накривили! И то заради онзи злощастен следобед каране със спукани гуми преди години. Човекът ви обяснява, че колкото и стара да е една кола, тя трябва да има изправна ходова част. Няма нужда да избягвате всички дупки по пътя, ако амортисьорите си вършат работата. Убеждава ви, че понеже сте собственик на автомобила, вие знаете най-добре къде хлопа, затова вие сте най-подходящ за механик. Той може само да ви насочи. Започвате да се чудите кой е по-луд: монтьора ли, че дава на някой без опит и образование в тази насока да си разглабя и сглабя таратайката; или вие, че му се връзвате на акъла и целия сте в грес! Леко успокояващо е, че има и други като вас… След час майсторене по автомобила усещате разликата. След първия месец изхвърляте тапите за уши, а след третия и възглавницата от мемори пяна. Процесът продължава.“