Мързеливи деца или проблем с координацията?

Колко често Ви се случва да обвинявате някой, че е мързелив? Помислете си за днес, за изминалата седмица… Да не връщаме лентата месец назад! Обвиняваме децата, родителите, колегите, приятелите, НЕприятелите, дори случайно срещнати хора на улицата или в магазина. Някой вкъщи не ни е подал дистанционното – мързи го! Друг не ни е взел кафе или не е изхвърлил боклука – мързи го! Трети ходи втрисащо бавно и си влачи краката – следователно „го мързи да гледа“! Толкова сме свикнали да „лепваме“ тази „диагноза“ на всички, че… е крайно време да се замислим!

        По света

Още преди около век се повдига дискусията за „непохватните“, „тромавите“, „несръчните“ деца.  Установява се, че има една такава категория деца, които са умни и интелигентни /в норма, а някои и повече от връстниците си/, но ходят като „спънати коне“, все едно се препъват в собствените си крака, бутат се в околните и „таланта“ им стига до там, че могат да си облекат дрехите наобратно и наопаки едновременно. До тук звучи хумористично, но има и по-полезна гледна точка.

Координацията е огромно предизвикателство за малки и големи хора! … и внимание! Става въпрос за деца, които обикновено нямат поставена диагноза – неврологично, невро-мускулно, психиатрично, сензорно или друго нарушение. Затрудненията, които изпитват тези деца, съвсем реално засягат желанието и справянето с ежедневните дейности. Тяхната активност значително намалява. Копчета, ципове, завръзване на връзките на обувките, хранене с прибори, хвърляне и хващане на топка, изобщо всякакви игри с топка… и с други деца, изрязване, лепене, подреждане на стаята, сгъване на дрехите… Като прибавим към всичко това и писането, което е задължителен елемент в училище и е основно средство за усвояване и предаване на знания – ето грубите щрихи на проблема така често наричан „мързел“.

         … и у нас /вкъщи и в училище/

Снимка: https://pixabay.com/

Много от родителите избягват да дават на децата си домашни задължения. Често оправданията са свързани с това, че са малки, че имат много домашни и са преуморени, че не могат да се справят… и им създават допълнително работа (на родителите!)… Доста често трябва да се почисти, например, след като детето е чистило. Понякога децата имат нужда от повече практика, за да усъвършенстват определени умения. До колко това е нормално? В кои случаи проблемът е свързан с нашите опънати нерви и преливащи ангажименти, и в кои детето просто има нужда от повече внимание или целенасочена работа за усъвършенстването на тези ежедневни умения? Ако детето има затруднения в ежедневните дейности вкъщи, много вероятно е да ги има и в училище. Ако то се бави при обличането и обуването вкъщи, сигурно съучениците му го чакат при преобличането и преобуването за физическо възпитание. Ако подрежда вещите си в стаята бавно, сигурно и в училище не се справя по-бързо преди излизане в училищния двор за игри или за обяд. Възможно е в бързината да пише нечетливо и да прави грешки в изчисленията. Примерите са безброй…

Липсата на разбиране и адекватна подкрепа водят до ниски резултати и в училище, изолиране от връстниците, нарушаване на социалния живот на детето и ниска самооценка и самочувствие.

        Прогноза и перспективи

Често срещана прогноза в България е: „ще го израсте!“. Битува схващането, че с годините тромавостта и несръчността ще се преодолеят и в крайна сметка „всеки се е научил да си връзва обувките и да се бръсне“!

          Според изследванията през последните 20 години: Не може да се предвиди кое дете ще преодолее това състояние и кое ще продължи да страда от последиците му през годините.

А има ли си име това „състояние“? Да, нарича се Координационно разстройство на развитието и е диагноза със собствен код по DSM5. В редица случаи то продължава през годините и засяга стила на живот през целия жизнен цикъл на потърпевшите. С порастването идват на дневен ред нови дейности, които спомагат или пречат на социалния живот – образованието, професионалната реализация, дейностите в свободното време, през ваканциите и субективното усещане за благополучие. Ако на 6-8 години проблемите са били свързани с миенето на зъбите и връзването на обувките, подреждането на бюрото и стаята и четливото писане, то:

На 25-30г. може да се очаква намалена способност за:

– усвояване на шофьорски умения,

– боравене с инструменти и машини в бита и индустрията,

– организацията на личните финанси, време и т.н.

Колко често Ви се случва да обвинявате някой, че е мързелив?

А ако това е Вашето дете?

А ако обвиняват Вас?

Можете да попълните анкета свързана с Kоординационно разстройство на развитието ето ТУК и СЕГА, ако сте над 16 годишна възраст.

За по-малките въпросниците са адаптирани по възрасти:

Резултатите както и кратки насоки ще пристигнат на Вашия имейл.

Моля Ви, не приемайте този въпросник като единствено диагностично средство и се консултирайте с педиатър /специалист по детско (психомоторно развитие)!

Създателите на въпросника препоръчват той да бъде попълнен от:

  • двамата родители на детето поотделно,
  • други по-близки роднини,
  • учители (включително учителя по физическо възпитание и спорт!).

Целта е да се избегне субективизма при събирането на информация от неспециалисти по отношение на двигателното или психо-моторното развитие на детето.

Ако желаете да получите информация с резултат от въпросника следвайте инструкциите в самия въпросник.

Да се научите да разпознавате затрудненията на децата си вместо да ги игнорирате!

Това е чудесно начало 🙂

Ако не знаете как да отговорите на нуждите на детето си, попитайте специалист /или двама – трима/ – каквото е нужно, за да намерите отговорите, които Ви обясняват достатъчно ясно ситуацията. Ако желаете, можете дори да направите една ретроспекция и на Вашето развитие в годините. Това може би ще Ви помогне да си припомните някои Ваши затруднения от детството, стратегии, които сте изработили за справянето с тях… Ще се осмелите ли?

Информацията с резултата от анкетата може да Ви бъде изпратена САМО при попълнен имейл! Просто следвайте инструкциите!

Анкета 16+ координационно развитие – минало и настояще

Това е една добра възможност да опознаете себе си по отношение на двигателни модели, ежедневни умения и функциониране. Може, пък, и да откриете нова гледна точка към себе си и околните, кой знае!

В заключение.

Как да разберем дали някой не може да изпълни определена дейност, не може да си представи как да я изпълни или не иска да я изпълни защото ще се изцапа или ще му мирише? Обикновено не изискваме невъзможни неща от децата си, а такива които са „елементарни“ за нас, но и те продължават да се оказват прекалено сложни. Тъжно е, че към момента в нашето общество няма разбиране за Координационното разстройство на развитието и скритите бариери, които то поставя пред някои индивиди за двигателната им активност. Обвиняваме ги в „мързел“, може би защото си мислим че е по-добре от клиничната диагноза, внедряваме им дълбоко чувство за вина и ниска самооценка. От тук нататък да продължат психолозите, аз съм само кинези- и ерготерапевт… Но не забравяйте, че потърпевшите често са НАШИТЕ ДЕЦА!

 

 

          Допълнителна информация за специалисти:

В наши дни има две официални международни класификации, които дават характеристика на този  проблем. Координационно разстройство на развитието /по DSM 4 – ползва се от Асоциацията на психиатрите в Америка, основно в САЩ и Канада/ и специфични разстройства в развитието на двигателните функции /по ICD X (МКБ 10) – по нея се кодират всички здравни състояния в Б-я и Европа/. Началото на лятото /юни 2018/ Световна здравна организация публикува и новата 11 ревизия на МКБ, където има известни редакции и промяна както в кодирането, така и в критериите за обсъжданата диагноза. МКБ10 F82 – „Разстройство, чиято отличителна особеност е наличието на сериозно засягане на двигателната координация и не може да се обясни само с наличието на общо умствено изоставане или някакво специфично вродено или придобито неврологично разстройство. Независимо от това в повечето случаи внимателното клинично изследване показва подчертана незрялост в развитието на нервната система като хореиформни или огледални движения на крайниците и други асоциирани двигателни особености, както и белези на лоша фина и обща двигателна коорднинация. Синдром на детска тромавост, диспраксия, разстройство на координацията…“ Diagnostic and statistical manual for mental disorders – DSM IV дава няколко критерии за разпознаването на координационното разстройство на развитието, което е идентифицирано също със споменатия вече синдром на детска тромавост, диспраксия, минимални мозъчни увреди и т.н. Тук са дадени 4 критерии, които трябва да бъдат удовлетворени, за да се постави съответната диагноза. Критерий „А“ е близък до описаното от МКБ10, а именно – изпълнението на координирани двигателни умения е значително под очакваното ниво за възрастта. Критерий „B“  е свързан с влиянието на критерий „A“ върху дейностите от ежедневието, т.е. намалената липса на координация засяга ежедневните дейности, грижата за себе си, битовите и училищните дейности, хобита, развлекателна и ваканционна активности спрямо съответната възраст. Третия критерий – „С“ поставя ударение на установяването на симптомите в периода на ранното детство. Последният,  четвърти критерий „D“ уточнява изключването на други състояния, които биха могли да предизвикат подобна симптоматика, а именно: умствено изоставане, зрителни затруднения, неврологични заболявания и състояния /ДЦП, мусклулна дистрофия, дегенеративни разстройства и т.н./.

 

 

Литература:

1. Wilson PH, Ruddock S, Smits-Engelsman B, Polatajko H, Blank R., 2013, Understanding performance deficits in developmental coordination disorder: a meta-analysis of recent research, Developmental Medicine & Child Neurology, 55(3):217-28;

2. Wilson, B. N., Crawford, S.G., Green, D., Roberts, G., Aylott, A. & Kaplan, G. (2007). “The Developmental Coordination Disorder Questionnaire 2007, Administration manual for the DCDQ”07 with psychometric properties”. Calgary, Alberta, Canada.- http://www.dcdq.ca/

3. Kirby. A., Williams. N., Thomas. M., Hill. E.L.  Self-reported mood, general health, wellbeing and employment status in adults with suspected DCD. Elsevier. Research in developmental disabilities, 34 (2013) 1357-1364

http://psychology.research.southwales.ac.uk/research/developmental-psychology/amanda-kirby/

4. Henderson SE, Henderson L. 2002, „Toward an understanding of developmental coordination disorder”. Adapt Phys Activ,  2002

5. Hyde C, Wilson PH. Dissecting online control in developmental coordination disorder: a kinematic analysis of double-step reaching. Brain Cogn 2011; 75: 232–41.

6. Asonitou K, Koutsouki D, Charitou S. Motor skills and cognitive abilities as a precursor of academic performance in children with and without DCD. Procedia Soc Behav Sci 2010; 5: 1702–7.

7. Jarus T, Lourie-Gelberg Y, Engel-Yeger B, Bart O. Participation patterns of school-aged children with and without DCD. Res Dev Disabil 2011; 32: 1323–31.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *